РЕТРОСПЕКЦИЯ на 4-та НК

МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ ДА Е ДЕСТИНАЦИЯ ЗА ЗДРАВЕН ТУРИЗЪМ!

С домакинството на община Аврен, в прекрасния санаториално оздравителен комплекс „Камчия“, от  30 юни до 2 юли 2016 г. се проведе Четвъртата национална конференция „България- дестинация за медицински и здравен туризъм”. Водещи представители на БЛС, директори на СБР и здравни заведения, медицински и дентални центрове, хабилитирани преподаватели от медицински ВУЗ-ове,  експерти от общини, фармацевтични организации, хотели и тур оператори обсъдиха включените в програмата теми и водиха оживени дебати.

На официалното откриване 1 юли, Весела Цолова, директор на програмата „България ви очаква”, приветства участниците и ги запозна с изпратените поздравителните адреси.

Председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм на 43-то НС на Република България, Петър Кънев не присъства поради държавно посещение в Русия, но от него получихме висока оценка: „…Уникалното съчетание на море, планини и минерални води превръща нашата страна в подходящо място за укрепване на здравето през цялата година. България може да развива медицински и здравен туризъм и да привлича чужденци с природните си дадености, с достъпните цени на здравните услуги и с високо квалифициран и добре подготвен медицински персонал…“

Заместник председателя на комисията по здравеопазване на 43-то НС на Р България, Георги Кючуков, за пореден път, подчерта своята подкрепа и признание: „..Не се съмнявам, че вашата инициатива ще даде възможност за дебати и представяне на компетентни и авторитетни мнения и ще подпомогнe усилията на държавните институции, медиите, бизнеса и на цялото общество за развитието на медицинския и здравен туризъм… Използвам възможността да изразя своята увереност, че тази среща е още една важна стъпка в общите ни усилия да работим за привличане на туристи към нашите привлекателни медицински и спа центрове. Това трябва да бъде общ приоритет на институциите, местната власт и представителите на бизнеса. Твърдо съм убеден, че страната ни разполага с необходимия потенциал и възможности за успешно развитие на различните форми на туризъм. Без съмнение съчетанието на културни, исторически и природни дадености, както и предприемчивостта на хората в тази сфера, са сигурна гаранция за това… Усилията, които ще бъдат вложени в този сектор, ще бъдат в интерес както на нашите съграждани, така и на българската икономика. Защото успехът на този бранш ще гарантира още едно важно нещо в интерес на хората, а именно – нови работни места…”

В лицето на Министъра на туризма, Николина Ангелкова имаме основания да постоянстваме: „…Поредното провеждане на това събитие е още една стъпка за развитието на специализирания туризъм и съм сигурна, че ще бъдат набелязани нови идеи за още по-широкото му популяризиране. Вярвам, че конференцията ще бъде повод за ефективна обмяна на информация и успешна платформа за намиране на иновативни подходи за подкрепа на медицинския и здравен туризъм.

Позволете ми да използвам случая и да Ви поздравя за постоянните усилия в областта на туризма. Мога да Ви уверя, че в лицето на Министерството на туризма може да разчитате на подкрепа и сътрудничество…”

Всички много се надаваме на изказаната нееднократно позиция от Заместник-министъра на здравеопазването, д-р Адам Персенски: „…Това, което трябва да бъде ясно е, че в Европейския съюз са създадени условия за здравно обслужване в друга страна от Европейския съюз до позволения праг на финансиране за гражданите на съответната държава-членка, при спазване на процедурите на ниво Европейски съюз и на национално ниво. В този смисъл, действително приветствам усилията, които организаторите полагат за популяризиране на възможностите, които българската държава е създала за достъп до медицинско обслужване на територията на страната…”

И разбира се, в бъдеще очакваме  Директора на Дирекция „Консулски отношения” в МВнР Раковски Лашев, който изрази „…подкрепа на организаторите, като се надяваме с провеждането на конференцията да бъде даден допълнителен импулс за увеличаване привлекателността на нашата страна за медицински и здравен туризъм… Специално бихме искали да отбележим, че консулските служби на българските задгранични представителства и дирекция „Консулски отношения на Министерство на външните работи активно допринасят за насърчаване пътуванията на чуждестранни граждани за медицински и здравен туризъм в България…”

Работната програма започна  с представяне на Община Аврендомакин на събитието. С нескрито любопитство се запознахме с обичаите, забележителностите, традициите на местното население и съвременните успехи на общината  . Соня Георгиева, директор дирекция „Туризъм”,  изключително професионално представи високо академична разработка по основната тема на конференцията и   презентира община Варна, нейните природни ресурси, подходящи за развитието на медицински и здравен туризъм, а Теодора Димитрова, старши експерт „Икономическа политика” – по категоричен начин защити амбициите на община Шабла, за разгръщане на балнеоложки и рекреационен туризъм  .

В изпратения доклад  „Има ли показатели, по които България е по-конкурентна от други страни, които вече са развили здравен туризъм?” д-р Адам Персенски, заместник-министър на здравеопазването, отбеляза, че във филиалите на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” на свободен прием могат да постъпят за лечение български и чуждестранни граждани. Този национален комплекс ръководи широка мрежа от лечебно-рехабилитационни заведения, разположени в райони, богати на естествени лечебни фактори – минерални води, лечебна кал и подходящ микроклимат. Във всички филиали на “СБР-НК” ЕАД има съвременно оборудвани сектори за апаратна физиотерапия и електро диагностика, лазер терапия, парафинолечение, кинезитерапия и балнео- и водолечение. Приоритет на част от филиалите е наличието на естествени калонаходища и минерални води.

Във втората сесия, с  модератор д-р Галинка Павлова, зам.- председател на УС на БЛС  се разгърна оживен дебат, на който отсъстваше основния адресат – МЗ и НЗОК. С удивителен похват на водещ разпределител в централното поле, д-р Павлова умело насочваше дискутираните проблеми, в  конструктивни предложения и решения. Като зам.- председател на УС на БЛС д-р Павлова презентира „Продължаващото медицинско обучение – индивидуална отговорност или нормативно регламентирано”. За участниците голям интерес предизвика резултатите от  „Европейска директива и прилагането й у нас” , изпратена от г-жа Жермена Въткова, директор дирекция „Европейски въпроси и координация на системите за социална сигурност ” към НЗОК. Наблюденията показват, че има малък брой пациенти, които се възползват от правото си на трансгранично здравно обслужване, което се дължи предимно на ниската информираност на гражданите. По реда на издаването на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване в 21 държави-членки е въведена система на предварително разрешение, между които е и Република България. Разрешителен режим не е въведен в Австрия, Чехия, Естония, Финландия, Литва, Холандия и Швеция. По общия ред за лечение, за което не се изисква предварително разрешение за последващото възстановяване на разходите – значителна активност за упражняване на права по Директивата е отчетена от граждани на Финландия, Франция, Люксембург. и Дания. В предварителния разрешителен режим за възстановяване от НЗОК на разходите за трансгранично здравно обслужване на български осигурени лица, попадат: медицинската помощ, предоставяна в рамките на клиничните пътеки, гарантирани от бюджета на НЗОК, в това число на лекарствените продукти, които се прилагат в рамките на клиничните пътеки; медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; медицинска помощ в рамките на следните процедури за нуклеарно медицинско компютър-томографско образно изследване. В България – НЗОК е изработила информационни материали, които са публикувани на сайта им, включително и адресите на всички национални точки за контакт в държавите членки.

Директорът на регионална служба по заетост – Варна, Пламен Начков обърна внимание на трудовата заетост и актуалните програми, реализирани от агенция по заетостта. Той запозна присъстващите с възможностите, които предлагат новите програми по трудова заетост, които се отварят от септември месец 2016 г.

Албена Хинова, мениджър договорни партньори в международен отдел на Сити Клиник, увлекателно и с много примери, представи възможностите за медицински туризъм в групата лечебни заведения „Аджъбадем Сити Клиник“.

По време на третата сесия като модератор се изяви д-р Илза Попова, директор „СБР-НК ЕАД” – филиал Велинград. С вещината на експерт, който познава тънкостите на „занаята“, тя участваше активно в дебатите. Бяха представени няколко иновативни технологии, свързани с добри медицински практики. Една от тях е „Франчайзингът” или иновативната основа за прилагане на утвърдени медицински практики при развитието на здравен туризъм“, презентирана от д-р Йордан Гечев, директор на „СБР-НК ЕАД”, филиал Павел Баня. В тази болница е въведено франчайзингово договаряне за използване марка на ЕС за прилагане на подводно-екстензионното лечение, осъществявано повече от 50 години в курорта Павел баня. Този практически опит може да представлява интерес и да се приложи и на други места при бързо развиващия се в страната здравен туризъм, както и за други утвърдени терапевтични методики.

Друга иновативна технология е VIOFOR”- пътят на здравето, подробно обяснена от Марек Каравелов. Тя служи за профилактика, физическо възстановяване, фото подмладяване и рехабилитация на човешкия организъм на клетъчно ниво. Процедурите служат за балансиране на организма на клетъчно ниво, чрез импулсна електромагнитна стимулация в съчетание на червена и инфрачервена светлина. Самата технология може да се използва в лекарски и физиотерапевтични кабинети, за домашно лечение и профилактика, в стоматологията, в спортната медицина, в хотелите „СПА И УЕЛНЕС”, в кабинетите за неконвенционална медицина и терапия, в салоните за красота, във фитнес центровете и във ветеринарната медицина. Тя действа успокоително, антистресово, подобрява концентрацията и вниманието, усилва имунитета, подобрява насищането на организма с кислород, ефективен е при борбата с остеопорозата, подобрява метаболизма, кръвната и лимфната циркулация, подпомага съня и други.

Един от хотелите с добре обзаведен и развит СПА- център е „Бел хотел и Спа”, Варна. Маркетинг мениджър Светомира Кънчева информира, че хотелът разполага с различни спа услуги. Огромен интерес предизвиква солната стая, която подпомага за респираторни заболявания, нарушения на съня и облекчаване на хъркането, астма, кожни алергии, повишава имунитета и намалява стреса. Останалите услуги, които предлага СПА- центърът са: термална зона, козметика за лице, терапии за тяло, масажи, вътрешен басейн и други.

Естествено, за да има база за сравнение, от значение е световното качество и иновациите в оборудването на медицински, здравни, спа и уелнес центрове. По тази тема се изказа управителят на фирма „Генев- Т.С. ЕООД” Тодор Генев. Фирмата е специализирана в доставка и монтаж на качествени луксозни вани, масажни вани тип „джакузи”, душ кабини в комбинация с парна баня, здравословни кабинкови сауни, овлажнители за обществени помещения и медицински центрове. Стремежът им е клиентите да са информирани за най-актуалните новости в технологиите за изграждане на басейни, оборудване за СПА и Уелнес центрове и дезинфекция на водните пространства.

Разбор по темата „Перспективи за развитие на здравен туризъм – ролята на туроператора“  направи Весела Цолова, описвайки задължителните условия, с добри примери за съчетаване на профил на клиента, хотелско настаняване, и отговорност на туроператора.

Модераторът в четвърти пенел, магистър фармацевт Венелин Сапунаров, председател на Управителния съвет на Регионална фармацевтична колегия София – Столична, с летящ отскок даде начало на дебатите за „Опитът и квалификацията на кадри, подготвени от висшите учебни заведения според потребностите на медицинския и здравен туризъм”.

„Подготовката на кадри за здравен туризъм – обща грижа на бизнеса и университетите“  на високо академично ниво представи д.и., доц. д-р Клара Докова и проф. д-р Димитричка Близнакова, д.м., Медицински Университет – Варна.

 Съвременни аспекти на обучението на “рехабилитаторите” в медицинския колеж изнесе с интересна фактология  и примери за успешни постижения, проф. Христина Милчева, дп, директор на Медицински Колеж, Тракийски Университет – Стара Загора.

 Председателят на УС на Регионалната фармацевтична колегия София – Сталична, Венелин Сапунаров –  магистър фармацевт ловко ни преведе през „Многоликата Фармация“ с първия клип, който показва как се извършва производството на лекарства и как те достигат до потребителя. Следват и още серии. Очакваме скоро да бъде качен в интернет и всеки да може, да се запознае с мястото и ролята на  магистър фармацевта в медицината.

От позицията на ръководител център за кариерно развитие на Медицински Университет – Плевен, доц. д-р Боряна Русева, д.м категорично доказа огромното значение на „Връзките между медицинския университет и потребителите на кадри – условие за успешно развитие на медицинския и здравен туризъм” .

И понеже усилията на висшето образование са да подготви висококвалифицирани кадри за нуждите на бизнеса, Людмила Тодорова, Британски съвет, представи и даде насоки за „Уменията по английският език на вашите служители – предимство и важен инструмент за повишаване на доходността в туристическия бранш“.

 Направените проучвания по северното Черноморие в областта на медицинския и здравен туризъм, както и допитванията насочени към чуждестранни граждани –  най- вече англичани и германци, показват, че здравната услуга e на добро равнище, но слаб резултат е показала туристическата услуга, добави Пиар-а на Медицинския университет, Варна, г-жа Велина Марковска. Основния проблем е на ниските равнища в йерархията, а именно липсата на езикови умения, което затруднява комуникацията с чуждестранните граждани.

 Началото на оживени дискусии и градивни предложения зададе  Христо Христов, представител на фирма „Медико сервиз” и рехабилитатор. Той пламенно защити назрялата необходимост от изработване на български документ за статута на рехабилитатора, защото липсват унифицирани стандарти между България и останалите страни . Зам. председателят на БЛС – д-р Галинка Павлова и водещи академични преподаватели, много аргументирано дадоха своето становище . Те обясниха, че правила за добра медицинска практика има и може би такива ще бъдат създадени и за рехабилитацията и кинезитерапевта.

Проф. Христина Милчева, дп – Директор на Медицински Колеж, Тракийски Университет, Стара Загора добави, че в тази насока са се провели няколко обсъждания на кръгли маси, но от две години мерки не са предприемани. Разбира се, за да има някакво подобрение трябва да се направят и последващи срещи с Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването. Възникват проблеми още при определянето на специалностите кинезитерапевт, физиотерапевт и рехабилитатор, като съществен е фактът, че ерготерапевтите в Европа са в отделна специалност, като това е причината да не се признават българските практики. Разбира се международни стандарти има, но те са само за по отношение на определени здравни сфери, но  разбира се трябва да бъдат създадени специализирани такива и за физиотерапията и кинезитерапията. А за да се случи това, първо трябва да се ангажират всички отговорни лица в областта, както и Министерството на здравеопазването и най- напред да бъде достигнат някакъв консенсус на национално ниво, уточни проф. Милчева.

Важно е да бъде определен модел, който трябва да следваме и да покажем, че имаме познание и да постигнем уеднаквяване на стандартите, добави проф. д-р Димитричка Близнакова, директор на Медицински Колеж – Варна. На първо място трябва да се реши кого ще следваме, защото е ясно, че ние сме страна, която за да успее трябва да вземе пример от някоя друга страна. .„Медицината е изкуство, което не може да се унифицира, това обаче не означава слаба подготовка за студентите. Специалистите , които завършват у нас са качествени”, убедително изтъкна тя.

Същият проблем съществува и със специалистите по обществено здраве, които не са регулирана професия на европейско ниво, сподели доц. д-р Клара  Докова – МУ Варна. Затова ние работим съвместно с Европейската асоциация на училищата по обществено здраве  за постигане на решение, с което да се премине към регулирани професии и след това да се въведат и стандарти, които да важат за целия ЕС.

Доц. д-р Силвия Димитрова, член на националния съвет по качество към БАПЗГ, увери присъстващите, че стъпките за уеднаквяване на стандартите и тяхното одобрение са направени. През 2015г Министерството на туризъма и Министерството на здравеопазването са подписали директива за „Уелнес и Спа”, като тя разглежда и необходимостта от кадри в тази сфера. Взети са примери от добри практики от всяка една професия, включително и рехабилитация.

Участниците бурно коментираха наредбата за условията и реда за сертифициране на “Балнеолечебен (Медикъл СПА) център”,” СПА център”, “Уелнес център” и “Таласотерапевтичен център” – нормативна база за регулиране на българския балнео и спа продукт”. Тя служи за въвеждане на стандарти за обзавеждане на тези центрове и за качествата на техния персонал. Факт е, че голяма част от спа центровете в хотелите са обзаведени спрямо вижданията на собствениците, а с въвеждането на такива стандарти много от тях няма да могат да бъдат сертифицирани.

В България медицинските центрове трябва да бъдат отделни юридически лица, който да използват привлечените кадри, добави Йонка Кинова, представител на СОК Камчия. Едно от най- важните неща е хармонизацията. Затова тя     призова висшите учебни заведения да поддържат тесни контакти с бизнеса, с цел привличане на кадри. „Темите в тази насока са безбройни, а ние българите не сме достатъчно многобройни, за да напълним  голямата леглова база на хотели, специализирани клиники за възстановяване и рехабилитация, медицински центрове, спа и уелнес.  Именно поради тази причина трябва да се борим за привличане на чуждестранни граждани, и в заключение  добави, че всичко е въпрос на синхронизация между държавите.

Покана към здравните заведения за съвместна работа отправи Атанас Димитров, представител на фирма Електрон Прогрес. Той отбеляза, че фирмата неколкократно е правила опити да осъществи проекти в сферата на телемедицината, като са направени връзки с различни фирми, занимаващи се с такава техника, но винаги нещо е прекратявало опитите им. Относно телемедицината даде за пример съседката ни Румъния, където поради недостиг на лекари, такива системи,много улесняват процеса на работа. Пример, за това са линейките, които са унифицирани и имат телевръзка със съответните специалисти, които благодарение на технологията виждат състоянието на пациента и от разстояние  дават неотложни напътствия.

И още…